Автор: Панайотис Андриопулос
Превод: Yannis Kaminis – богослов
Редактор: Йордан Георгиев – юрист, международник и богослов
Източник: ΦΩΣ ΦΑΝΑΡΙΟΥ
Както сме разкрили в нашия неотдавнашен текст, преди няколко дена, на 17.5.2019 г., Видинският митрополит Даниил, йерарх на БПЦ, е изпратил „патриаршеско послание/енциклика“ на гръцки език, към всички митрополити на Църквата на Гърция, относно въпроса за автокефалията на Украйна, обвинявайки открито за всичко Вселенската Патриаршия и приемайки напълно аргументите на Московската Патриаршия. В настоящия текст се съсредоточаваме върху някои недопустими откъси на посланието на Видинския митрополит Даниил, отнасящи се до лицето на Вселенския патриарх Вартоломей.
Според Видинския митрополит Даниил, Вселенският патриарх е един човек, който чрез насилието се опитва да присвои властта! И в никакъв случай „не можем да бъдем съучастници с онзи“ с „узурпатора"! Затова „сме длъжни да надигнем глас“.
Ето и съответния текст:
„В този случай Константинополският патриарх не е отец, а един човек, който чрез насилието се опитва да присвои властта. И тези амбиции не се разпростират само към св. Киевска митрополия, а към цялата Православна Църква, защото претендира, че може да се намесва във вътрешните въпроси на всяка поместна Църква. Ако сме истински чеда на нашата Майка Църква, т.е на Св. Православна Църква, ние сме длъжни да надигнем глас и да кажем какво точно се случва, иначе сме съучастници на онзи, който чрез силата се опитва да узурпира права, които принадлежат само на цялата Църква.“ (Текстът е от 8 и 9 страница на писмото от 23 страници)
На друго място в писмото си Видинският митрополит Даниил прави погрешни забележки въпреки, че иска да говори за „съвременните исторически дадености по съвсем различен начин“. Показателно е, че той нарича Константинопол „Истанбул“. И пише дословно:
„Днес историческите дадености са съвсем различни, защото Истанбул вече не е столица на християнска държава, а местните църкви не съставляват територията на една обединена държава, както е било през дългия период на Византийската и после на Османската империя. Някои съвременни поместни църкви са много по-добре организирани в сравнение със съвременната Константинополска патриаршия и нямат нужда от „стабилизиращия“ фактор за вътрешно-църковната структура и администрация.“ (стр. 19 от писмото).
В заключение, мислейки, че действията на Константинополската патриаршия разрушават Православието, оценява, че сме пред нова схизма, подобна на тази от 1054 г., повтаряйки вярно и буквално съответните възгледи на Москва. Той пише:
„Очевидно е, че именно тези действия на Константинополската патриаршия разрушават, заплашват и вредят на Съборността / Вселенскостта (Католичността – бел. прев.) на Православната Църква. Според нас, Православната Църква се намира на кръстопът: да покаже и този път съборната мъдрост и да защити единството, святостта, вселенскостта и апостоличността, или една част от нея да следва пътя на папизма на Изтока, повтаряйки тъжната история от 1054 г.„ (стр. 22 от писмото).
Може би БПЦ трябва публично да се разграничи от тези подстрекателски възгледи на своя йерарх, както и стана напоследък в подобен случай в Антиохийската Патриаршия. Видинският митрополит Даниил надхвърля границата на допустимото и трябва да се постави на мястото му. В противен случай може да дезертира в Москва.
Πηγή
0 σχόλια :
Δημοσίευση σχολίου