Автор: Панайотис Андриопулос
Превод: Йордан Георгиев, юрист, международник, богослов
Източник: ΦΩΣ ΦΑΝΑΡΙΟΥ
Видинският Митрополит Даниил скандализира БПЦ-БП отновосъбота, юни 01, 2019
Новината е от Отдела за външни църковни отношения на Московската Патриаршия и съдържа следното: „Видинският Митрополит Даниил от Българската Патриаршия посети Отдела за външни църковни отношения на Московската Патриаршия. Митрополит Даниил бе приет от председателя на Отдела – митрополит Иларион Волоколамски. В центъра на техните разговори бе поставен украинският въпрос, както също и отношенията между Православните Църкви. Митрополит Иларион Волоколамски от своя страна благодари на йерарха на Българската Патриаршия за подкрепата, която оказва Патриаршията (БПЦ – бел. прев.) по въпроса за украинската автокефалия. След това двете страни обсъдиха и въпросите, които се отнасят до религиозното образование в Русия и в България...“
Подкрепата, която оказва на Московската Патриаршия йерархът на Църквата на България (БПЦ), не е случайна.
Преди няколко дни, на 17.05.2019 г., гореспоменатият български йерарх разпрати „патриаршеското послание/енциклика“ на гръцки език на митрополитите на Еладската Църква по въпроса за автокефалията на Украинската Църква.
В 23 страници на писмото му „дисертационен труд“ възпроизвежда дословно цялата реторика на Московската Патриаршия около този въпрос, обвинявайки директно Вселенската Патриаршия (която той никъде не нарича „Вселенска“, а „Константинополска патриаршия“) не само за украинския въпрос, но и за юрисдикционни въпроси; основно за диаспората, намеквайки за „претенции“ на Вселенската Патриаршия.
Едва от една година като Видински Митрополит явно е привързан към колесницата на Москва и в крайна сметка проблемът му не е само въпроса за Украйна, но и подбиването (буквално разлагането) на Вселенската Патриаршия, така че да се счита, че тя няма никакво предимство на първенствуваща Църква. Неговият случай (на Видинския митрополит – бел. прев.) лесно се обяснява. Счита се за „традиционен“ (т.е. тотален, абсолютен) йерарх, така че Вселенската Патриаршия му причинява алергия. Нека не забравяме, че през октомври 2018 г., т.е. преди да бъде предоставена автокефалията в Украйна, бе написал едно изказване заедно с други двама български йерарси, Ловчански Гавриил и Варненски Йоан, които пожелаха свикването на Всеправославен събор по украинския въпрос.
И не само, през целия този период Видинският Митрополит е дал различни интервюта на руски медии, отбранявайки позициите на Москва. Спонтанните въпроси, които изникват, са следните:
– Писмото, което е изпратил Видинският Митрополит към митрополитите на Еладската Църква, изпрати ли го и на йерарсите на другите Православни Автокефални Църкви, преведено на съответните езици?
– Има ли благословение на Синода на Църквата на България (БПЦ) за една такава постъпка?
– Получи ли някакъв отговор от йерарх на Еладската Църква и от кого? Предполагам, че най-бързо ще да отговори другият …, който се тревожи, митрополит Серафим на Китира и Антикитира, който вече също възпроизвежда аргументацията на Москва, „антиикуменист съм“!
Добре би било да вземат решение. Казана дума, хвърлен камък (букв. Реката не се връща обратно). И колкото и съюзи да среща Москва, автокефалията вече е дадена и това не се отменя. Само … се примирява… Рано или късно…
Πηγή εδώ
Подкрепата, която оказва на Московската Патриаршия йерархът на Църквата на България (БПЦ), не е случайна.
Преди няколко дни, на 17.05.2019 г., гореспоменатият български йерарх разпрати „патриаршеското послание/енциклика“ на гръцки език на митрополитите на Еладската Църква по въпроса за автокефалията на Украинската Църква.
В 23 страници на писмото му „дисертационен труд“ възпроизвежда дословно цялата реторика на Московската Патриаршия около този въпрос, обвинявайки директно Вселенската Патриаршия (която той никъде не нарича „Вселенска“, а „Константинополска патриаршия“) не само за украинския въпрос, но и за юрисдикционни въпроси; основно за диаспората, намеквайки за „претенции“ на Вселенската Патриаршия.
Едва от една година като Видински Митрополит явно е привързан към колесницата на Москва и в крайна сметка проблемът му не е само въпроса за Украйна, но и подбиването (буквално разлагането) на Вселенската Патриаршия, така че да се счита, че тя няма никакво предимство на първенствуваща Църква. Неговият случай (на Видинския митрополит – бел. прев.) лесно се обяснява. Счита се за „традиционен“ (т.е. тотален, абсолютен) йерарх, така че Вселенската Патриаршия му причинява алергия. Нека не забравяме, че през октомври 2018 г., т.е. преди да бъде предоставена автокефалията в Украйна, бе написал едно изказване заедно с други двама български йерарси, Ловчански Гавриил и Варненски Йоан, които пожелаха свикването на Всеправославен събор по украинския въпрос.
И не само, през целия този период Видинският Митрополит е дал различни интервюта на руски медии, отбранявайки позициите на Москва. Спонтанните въпроси, които изникват, са следните:
– Писмото, което е изпратил Видинският Митрополит към митрополитите на Еладската Църква, изпрати ли го и на йерарсите на другите Православни Автокефални Църкви, преведено на съответните езици?
– Има ли благословение на Синода на Църквата на България (БПЦ) за една такава постъпка?
– Получи ли някакъв отговор от йерарх на Еладската Църква и от кого? Предполагам, че най-бързо ще да отговори другият …, който се тревожи, митрополит Серафим на Китира и Антикитира, който вече също възпроизвежда аргументацията на Москва, „антиикуменист съм“!
Добре би било да вземат решение. Казана дума, хвърлен камък (букв. Реката не се връща обратно). И колкото и съюзи да среща Москва, автокефалията вече е дадена и това не се отменя. Само … се примирява… Рано или късно…
Πηγή εδώ
Πηγή
0 σχόλια :
Δημοσίευση σχολίου